203221248084
Винаги сме се разминавали,като някаква съдба. Като чели ни е било писано да се запознаем в момент, в който и двамата нямаме време за връзка.Обаче първо той искаше да се получи нещо между нас, а после по-скоро аз, но поради липса на време или нещо такова не се получиха нещата.След това живота ни раздели на много километри разтояние и колкото и да ни се искаше и на двамата да бъдем заедно нямаше как да се получи.Макар по-скоро той да е на такова мнение, а аз бих признала че е наивно, но смятам че ако наистина чувствата са взаимни не трябва разтоянието да ни пречи.А това което е интересно е, че в най-големия град на България се срещнахме случайно.Последния път, когато се видяхме той се държа достойно за уважение.Мисля че и него го боли колкото мен, обаче се стараеше да се направи че не чувства нищо повече от приятелска обич, за да е по-лесно за мен да продължа напред.Искам да сме заедно, искам да знам дали имаме някакъв шанс обаче го обичам и уважавам толкова много, че съм длъжна да го оставя да продължи и да спра да го обърквам с въпросите си. Обаче имам нужда да си изкажа мислите и чувствата.Искам да му кажа, че го обичам и че силно ме съмнява това да се промени някога и да успея да обикна така някой друг, и да намеря щастия с друг.Обаче нямам правото да му го казвам.Много е гадно да го гледаш в скайп и да можеш да му пишеш по всяко време,но да нямаш такова право.Да знаеш, че му имаш номера и можеш да му звъннеш по всяко време и той ще ти вдигне и ще чуеш гласа му, но да нямаш това право.Чувствам се ужасно.;(
pregrydka.com © 2008-2012 